Толкова сълзи изплаках,
но напразно са били,
молех се за теб и чаках,
бог над мен да се смили.
Молех се отново да сме двама,
чаках бог над мен да се смили,
чаках те, но тебе все те няма
и още повече започна да боли...
А мислех си, че бързо ще забравя,
дните с тебе, нашите мечти,
да се върнеш опитах всичко да направя,
но май не ме обичаш вече ти!
Не мога да повярвам. Не, не искам!
Всичко свърши между нас,
а само ако знаеш как те искам
и колко много те обичам аз.
Без теб да съм не мога аз да свикна,
още ми е трудно да приема,
дали ще мога друг като тебе да обикна,
дали ще мога аз да се съвзема?
Толкова въпроси си задавам,
а отговори не намирам,
без теб не мога, полудявам,
от мъка бавничко умирам...
И не издържам вече, нямам сили,
но ще продължа напред.
И ти винаги ще си ми в сърцето, мили,
и винаги ще те обичам само теб!
© Виктория Йолова Всички права запазени