Не мога дните да броя,
спъвам се във нетърпеливостта си.
Един, два, три... ще чуя стъпки.
Надбягват се стрелките, спират часовете.
Аз се оглеждам, развълнувано море
в очите ми приижда и вятърно се стеле
над стъпките на тротоара...
Дори секундите броя и мълчаливо
по клоните листата... от нетърпеливост
да се изживеят се отронват, и бавно падат.
Часовника поглеждам, взирам се в стрелките.
Защо ли бързам винаги? ...