14.11.2012 г., 10:26 ч.

Не можеш да ми вземеш вярата... 

  Поезия
680 0 11

Не можеш да ми вземеш вярата, съдба,

макар че я раняваш

все по-силно

и по-жестоко,

до корен...
Обрулваш недозрелите мечти

в калта на Неизбежното

и не пожалваш

дори една.

Знам какво очакваш -

да крещя от болка

и да се скрия

под черупката на Примирението,

да вържа всички мисли

и желания

и зад оградата на Радостта да вият

от глад и жажда...

Няма!

Не съм по-силна

и не искам да се боря с теб!

И даже ще те стисна здраво,

приятелски и топло

за ръката,

с която ми отне

поредната жива мечта -

разлистена и пъстра,

и истинска,

с която я уби,

без да ми кажеш защо...

Не искам да те питам.

Въпросите са само

мигли на един

отминал, плачещ листопад,

полепнали по клоните на Болката,

а отговорите - изсъхнал дънер...

Не ме е страх от теб!

Ти можеш да ми вземеш

всичко друго,

но не можеш да ми вземеш вярата,

защото тя

по-силна е от теб!

  

© Веселка Стойнева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??