Не можеш да си тръгнеш, любов
Как да те оставя да си тръгнеш, любов?
Полудя ли!?! Не си ли видяла очите му,
как все ме търси? Все още. И как е готов
на всичко, за да съм спътница в дните му.
Недей! Остави тази работа! Няма начин.
Не си ли чула, когато сме само двамата,
как ме нарича? А как ме разсмива сутрин,
как все ме крепи с думи, мен - ранимата?
И стига вече! Нима не си затаявала дъх,
докато той ме целува? А докато ставам
струна, а след това вик и с всеки нов полъх ...