Не моля аз за вярност. Но, моля, спри да лъжеш.

Във що любов без вяра със време се превръща.

Не искам и да слушам за всички изневери

с мъже, жени - в пустиня моралът се намери.

Неверни твойте думи - пресъхва всеки бъкел,

неквасен с вино черно – око на рай и пъкъл.

Не казвай по неволя са твоите простъпки.

От теб желани, моля, коварните ти стъпки.

Да кажеш съжалявам не искай, ще загубиш

лицето си. И хайде, най-сетне, спри да лъжеш.

Разбрах и аз накрая – треперих над заблуди.

Защо надежда храня? Обичам тази лудост.

Най-сетне, обдари ме, аз щедро да получа

в гърба Кинжал, отрова, слова - умирай, куче.

И после, без начало, без край и време, в бяло,

забрава дар ще бъде. Освободи ме, тяло.