Ти надничаш в моя саркофаг
да разкриеш тайната ми - на душата,
иска ти се да узнаеш как
болката със времето тик-така.
Но ти казвам: “Спри, недей!
Ти недей наднича в мрака,
че от ледения й повей
сърцето ми за трети път проплаква”.
А пък този трети тъжен зов,
най-болезнен, най-отчаян,
сякаш го изсвирва рог
от недрата на душата. ...