Посветено на Първия и Единствен мъж
                                                        в живота ми. 
Настигна ме на улицата вчера,
извика ми по име и заплка.
Странна тръпка цялата обзе ме,
обърнах се и подкосиха ми се
в миг краката.

Здравей ,Любов ,голяма,всеотдайна.
По пътя ми задъхана дошла.
Аз зная-като тебе друга няма,
и ако пак си тръгнеш,знам че ще умра.

Но ти стоиш,с усмихнати очи,
въпреки сълзите малки вътре.
Казваш:"пак ще си простим,
обичам те и няма да си тръгна"

Не мога да повярвам на съдбата,
с какво заслужих толкова любов.
Благодаря ти,Господи за добротата,
за нежния дочакан зов.

Благодаря ти за тези четири години,
най щастливите в моя живот!
Няма да отричам-други има,но те прииждат,
без да имат вход.

 Пред врата на сърцето ми остават,
тропкат малко ...после си вървят.
Чуват в тишината тиха радост,
твоите сълзи,моя смях-ехтят.

Не намерих като теб,любими.
Някой ,който с толкова любов да ме дари.
Не намерих като теб,различен,
с разни настроения и кривинки.

Завинаги в сърцето ще те нося,
и дори и да ми кажат,че днес аз ще ума.
Ще се усмихна,очи ще затворя
и четиритяхто години ще сътворя.

Защото и още 100 да живея,
никой няма да обичам както теб.
В студения ковчег,за тебе ще се смея,
защото  бе в живота ми най-обичания човек!