Аз не искам любов, само пламък в душата
да ме сгрее когато съм цялата студ
и когато вали дъжд и сняг по земята
да приижда пак топлия полъх от юг.
Аз не искам любов, само мъничко нежност –
да прегръща сърце като чакан любим,
да ми дава утеха в богатство и в бедност,
че животът ми земен е само един!
Не, не искам любов! А приятелско рамо
и подадена в нужда другарска ръка –
това топли ме колкото обич за двама
и със сила окриля ме да продължа! ...