Не, недей! Не затваряй прозореца!
Остави го да те докосне!
Виж как праща за тебе Творецът
в ранно утро китчица росна.
Чуй звездите как шепнат във здрача.
Как щурчето извива виола.
Как стакато набива кълвача.
Толкова топла... и гола...
Нека кестен със цвят те помилва.
Нека с пух те целуне топола.
Нека бъде и страстно и силно.
Толкова топла... и гола...
Не, недей! Не затваряй прозореца!
Слънчице те видяло,
да ти идат сватбари на дворове
и била си в салкъмено бяло.
© Красимир Дяков Всички права запазени
Страхотен си, знаеш ли?!