Днес думите ми се превръщат в шепот,
в тях има и молитва и терзание.
...И благодарност – имам цял живот
да съм мечтаност и дихание.
Днес шепотът е само едно име
без спомени за никаква наличност,
ръцете празни са до непотребност,
очите са непроходими липси.
И нямам нищо – скитница без друм,
загърната със дрипата от мама,
седя на прага ти, но не звъня,
потънала в интимна мелодрама. ...