neleta (Нели Илиева)
79 305
23.03.2008 г., 1:29 ч.

Не, няма!... 

  Поезия
774 0 4

Не, няма след теб да извикам -

                          онемях!

Не, няма при себе си да те спирам -

                          прегорях!

Не, няма сълзите си да показвам,

срещу Луната сама ще вия

                            като вълчица!

Не, с омраза не ще те наказвам -

от звездите сила ще пия.

                             До насита!

И пак Слънцето за мен ще грее!

Нова струна на него ще завържа -

                               сребърна...

Друга песен тя ще запее

и болката няма така да стърже -

                                болезнено...

    Света с нея ще обвържа!...

 

© Нели Илиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да, Маги,вече се опитвам да се заслушам в песента на сребрната струна, но още боли, по дяволите!Още яде с крокодилските си зъби и дълбае кратер, по-голям от вместимостта на малкото ми сърце!Да, знам, жена съм и трябва да се съвзема, но... явно ми е нужно още време...
    Позрави, Мила, обичам те!
  • Спомените остават...но след лошото идва хубавото...
    живеей с надеждата, мила Нели. с много обич за прекрасния стих!
  • Да, спомените остават... без тях душата дали ще може да живее??? Но, болката жигосва неотразимо не само тялото а и духа, което е още по-болезнено... Благодаря ти за сърцето!- обикнах го! Приятелски поздрав и с обич!!!
  • ще дойде време и ще отмине болката ... но спомените остават!!!
    животът продължава...
    прегръдки от сърце!!!
Предложения
: ??:??