hristam (Христина Мачикян)
531 928
21.08.2013 г., 21:27 ч.

Не оставяй 

  Поезия » Любовна
842 0 12

Не оставяй жена да те чака
твърде дълго в нощта калдъръмена.
Като залез се стапя във мрака
 топлината ù, с болка поръбена.

А минутите дращят пространствата
и заплитат тъгата на прежда.
Не е нощ като нощ - сляпа бездна е,
а далечното утро - надежда.

Не оставяй жена да те страда
и в следите от теб да се взира.
 Вън, когато луната е млада,
вътре в нея по нещо умира...

© Христина Мачикян Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??