Не оставяй се блян да те води
Не се влюбвай, когато дъхът ти замре -
само спазъм е тих и ответен
на останал от някога стар мизансцен
от спектакъл с финал неизвестен.
И дори да препуска сърцето в галоп,
а дъхът да свисти от недостиг,
не отключвай душата при първия зов,
не оставяй се блян да те води.
Тази гладна душа няма как да се спре -
тя не може от празно да диша.
Не нагазвай във всякое тихо море,
остани до брега си наблизо.
Не се влюбвай преди да отвориш очи,
остави ги мечтите да пърхат.
Този образ красив чужди думи шепти,
пак ще плачеш - не вярвай, не бързай...
Всеки Шекспиров лик е заключен в сонет
и забравени думите вехнат.
Не се влюбвай във глас, не се влюбвай в портрет -
първо виж - кой и в буря те следва.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
С Ирка!
-
Миночка, Скитница, Деа, Ирина, благодаря ви за коментарите!
-
Не само финалът, всеки ред е изключителен, изстрадан и много ценен урок. Трудно ми засяда буца в гърлото, а сега все едно ме удари гръм.
Много те бива!...ако мога така да го изразя.... -
Супер е финалът!
-
Гени, много добър стих! И както каза Миночка, финала е обобщил всичко!
Поздрав! -
Прекрасно стихо, трябва да се разчита на сигурността, но любовта е сляпа.Финалът е обобщил всичко! Харесва ми!
-
Радвам се, че докоснах душата ти, Гедеон.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
"Не нагазвай във всякое тихо море,
остани до брега си наблизо."