Не плача. Не че нямам вече сили,
не искам да пилея свойта болка.
Боя се да не свикна, боже мили,
боя се и сама не зная колко.
Боя се и отново се раздавам,
а струва ли си, пита мойто утре.
Изгладени лица край мен минават
и влачи с тях животът куча мутра.
А мойта нощ се моли безутешно
за сън, за упокой и за отрада.
Смири се, стига толкоз, душо, страда,
иди заспи, простила всичко грешно.