Не плачи за мен, когато си отида,

те - сълзите твои, няма да ме върнат.

Във небето при звездите ще ме виждаш,

нежен вятър вместо мен ще те прегърне.

Не плачи, сърце, дори и да ме няма,

аз оставам там - завинаги в очите ти,

образ истински на твоите желания,

на магьосницата, сбъднала мечтите ти.

Не плачи, любов, заслушай се в прибоя,

вместо мене той единствен ще нашепва,

че била съм невъзможно, страстно твоя,

че си бил за мен във болката утеха.

Не плачи, спомни си как ти се усмихвах.

Как те гледах във очите с обожание.

Как в прегръдките ти в нощите утихвах,

бях за теб надежда, вяра, упование.

 Нека в спомените твои да остана

 лъчезарното и весело момиче,

 смело там до теб което бе застанало,

 във ръка с букет от пролетни кокичета...