Не пожелавам такава любов

7.08.2011 г., 22:52 ч.

Поезия » Любовна

853 0 2

Вървя към теб, а все не те достигам...

Усещам те, а искам ли да те докосна, си далече...

Боли ме с твойта болка, понякога дори умирам...

ту шепна си че имам време, ту не издържам вече...

Денят ми с мислите за теб зает е и върша всичко механично...

Уж съм разумна, а държа се адски нелогично...

В съня си в тъмнината с теб по цяла нощ говоря,

опитвала съм да се спра, ала повярвай ми, не мога!

Опитах, не година, две, опитах вече много време...

Опитах с брак, опитах и с ненужни изневери...

Опитах с разум и да те забравям бавно и полека...

опитах се да си повтарям, че не си човека...

Не стана, няма и да стане, няма смисъл!

С всяка сутрин щом се будя, поривът е по-магнитен, зареден и нов...

Каквото и да стане, вечно с теб ще бъде всяка моя мисъл...

Но на никого не пожелавам такава любов!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Katriona (Кети Рашева)

2011-08-08T15:32:42+03:00

Това е Той - Черният Ерос!!! Колко нещо се е изписало за него... хубав стих, много, много хубав!
manuela822000 (Мануела Бъчварова)

2011-08-08T07:29:48+03:00

Ех, Елена.... не пожелаваш, но знаеш ли още колко бленуват невъзможното... Много ми хареса.