Вървя към теб, а все не те достигам...
Усещам те, а искам ли да те докосна, си далече...
Боли ме с твойта болка, понякога дори умирам...
ту шепна си че имам време, ту не издържам вече...
Денят ми с мислите за теб зает е и върша всичко механично...
Уж съм разумна, а държа се адски нелогично...
В съня си в тъмнината с теб по цяла нощ говоря,
опитвала съм да се спра, ала повярвай ми, не мога!
Опитах, не година, две, опитах вече много време...
Опитах с брак, опитах и с ненужни изневери...
Опитах с разум и да те забравям бавно и полека...
опитах се да си повтарям, че не си човека... ...