Господи!... не помниш ли?!...
нали съм направена от твойто ребро
и ти застилам всяка нощ
горещо от страсти трънливо легло ,
аз съм тази,
на която подаряваш за празник цветя
а пък тя се нуждае от нова метла...
и съм тази,
която наричаш от време на време
... (единствена!) твоя жена...
и съм най-нежната кръпка
на безсмъртната ти душа... ...