Не помня
Не помня дали съм те канила
да идваш в живота ми някога,
да галиш ръцете ми в тъмното,
но кожата помни, предателка.
Не помня да сме си нашепвали,
дъха, аромата ти, вятъра,
забързани нощи отлитащи,
но устните помнят, понякога.
Не помня да съм те прегръщала,
желана, с очакване, плакала...
По залез, по изгрев, не зная
душата ми да те е чакала.
Амнезия вече наричам се,
изтръпнали, празни са дланите.
Сърцето геройски забравя те,
но ма*ка им, помнят те раните.
© Ива Милорадова Всички права запазени