Луната тази нощ тъй бързо губи своя чар,
и звездите спират да блестят, търсят своята причина,
за кого ще красят небосвода - тъмен, пуст и стар.
Дори и през деня слънцето след бурите умира.
Звездите - до скоро от Любов разпалени,
са моите очи, търсещи светъл лъч в мрака.
Луната е сърцето ми, ранено от мечти попарени,
от завистта. Мълчание. Спасение ли чака?
По тънък лед вървяха моите надежди,
разбит от жалки опити света да променя. Наивност.
Непостигнати желания кървят и за съжаление изглежда,
че в живота има невъзможно. Със сигурност. ...