Спрат ли очите да виждат това -
утрото как се усмихва,
как се обагря от краски света,
спрат ли очите да питат...
Спрат ли ушите да чуват това -
птиците как сладкопеят,
как ромоли и танцува река,
как децата се смеят...
Спре ли сърцето да чувства любов,
да се вълнува когато
всеки туптеж е стремеж за живот
в зима и в пролет и в лято...
Спрат ли надежди, вяри, мечти
да те въздигат високо,
ти си причина за всички беди,
а те са за жалост дълбоко...
Не позволявай на всичко това
да ти се случи наяве.
Драпай за всички тия неща.
Желая ти слука и здраве!
© Валентин Йорданов Всички права запазени