За кой ли път сега чета и препрочитам
словата ти - изпълнени с любов и нежност.
И ми е страшно хубаво, макар че предпочитам
да ги нашепваш на ухото ми. И цяла вечност
не ще се уморя аз да те слушам, приютена
в прегръдката ти - силна, но тъй ласкава. И с жажда
ще те поглъщам с всички сетива - приятно упоена
от твоето присъствие, докосване и нежност.
Не си отивай никога и не отпращай мене!
Бъди такъв, какъвто те обичам и мечтая!
Изпълвай нощите и дните ми с неистово горене!
Не позволявай да изтлее любовта - до края!
© Деси Копчалийска Всички права запазени