И след поредния скандал
ти тръгваш ядно към вратата...
Отдавна вече си разбрал,
че загрубяла е играта!...
Преди да минеш този праг,
и да потънеш в тъмнината,
преброй до десет...после пак...
и сетне продължи нататък...
Пристъпиш ли, се приготви
за изтощителната битка...
То, времето, ще си върви,
но не тъй, както ти се иска!...
Денят ти вече ще пълзи
като керван в една пустиня...
През свади, слухове, мълви -
без жертви няма как да минеш!...
Най-сетне вечер изтощен,
в квартирата ще се прибираш...
Наум ще изругаеш своя ден,
преди съсипан да заспиваш...
С кого ли да го споделиш,
че пак те „сапунисва” шефа?
Самичък си... Затуй мълчиш...
Тотална липса на подкрепа!...
И стъпките ти у дома -
отсечени като салюти,
кънтят в ужасна тишина...
От теб остават само чути!...
А можеше до теб с ръка
„виновната” да те погали...
Пък само да мълчи така –
да бъде тук!... Разбра ли?!...
Затуй се спри пред онзи праг -
преди да продължиш нататък...
Преброй до десет...после пак!
Не преминавай през вратата!...
© Роберт Всички права запазени
Доче, коментарните ти куплети много ме кефят!...
Благодаря и на двамата, че спряхте тук!...