Не прощавай на Разума,
вкопчил се
в чувствата
като лакома риба
в стръвта,
на съня лош
страха ти събудил
на заспалата свобода.
Не прощавай
на безразличието
към протегната
детска ръка,
на Отгалането,
накичено
с накитите
на "Не сега"...
На Бездействието,
прегърнало
Егото ти
и Гордостта,
пеейки ти
"Не пробвай!Трудно е!
в таз криза
и в тази страна"...
На съменнието,
заключило
вярата
и радостта,
на стиха,
който е ненужен,
на неканената
тъга...
Не прощавай
на съжалението си,
на маскираната
лъжа!
Бъди силен
и бъди себе си!
Не прощавай
на слабостта!!!
© Веселка Стойнева Всички права запазени