Не пушат вече
Сивите комини
Двуизмерна пропаст
Във стената ми
Със сухи устни
Търсиш си късмета
Опипвайки
Солта от тихо бягство
Изостана ли
Приятелко
Да питаш колко е часа
Защото нямаше часовник
И камбаните оплакваха
Забързаното време за любов
Но ти изпусна всичко
Защото никога си нямала
(малка крехка Иди)
Не пушат вече
Остаряха
И червените плакати
С паяжини по лицата си
Чакат
Някой да подхвърли от мухлясалия хляб
И се избиват като кучета
И побесняват
Чао, Манхатан
Последно желание
Преди да се откажеш
Имаш ли
Нямаш
Моя малка
Крехка
Иди
Натежа ми много
Да милвам стената си
С дъх на...
Знаеш...
Недостатъци от
Изхабено щастие
07.01.2007
© Десислав Илиев Всички права запазени
Честит рожден ден! Да си ни жив и здрав и... таз година булка - догодина люлка!