Тръгна си, а не разбрах защо,
тръгна си без видима причина.
Разочрован си? Но от какво?
Ти без да искаш цялата ме срина!
Любовта ми... май не ти допада –
от нея бягаш, като дявол от тамян!
Представа нямаш как се страда,
сърце ли нямаш, как не те е срам?!
Аз своето събирам на парчета...
и в тях все още виждам теб!
Нима това бе твоята вендета,
нима така реши да сложиш ред? ...