Защо не ти виждам вече
очите,
зад клепки и ресници
скрити,
нима с нещо
заслепих те
или нанесох ти
обида?
Може би ти досажда
любовта ми,
други за която
мило и драго
биха дали?
Е, не се обиждай,
няма защо
и няма нищо,
обичта си
ще раздавам
на приятели!
© Валентин Василев Всички права запазени