Ти виждаш в моите очи
тревожно-тъжна светлина.
Сърцето ми пред теб мълчи –
с усещането на вина,
че не успях да бъда сън,
ни споделеност, ни мечта...
И любовта остана вън,
зад забранената врата.
Защото дълго те мечтах,
а, щом те срещнах, не познах
във тебе образа желан,
сега си с мен, но пак си сам.
© Елица Ангелова Всички права запазени
------------
Имаш очи за красотата, Маги.
------------
Благодаря ти, Сашо!
------------
Светли Великденски празници - на всички ви!