11.06.2017 г., 21:02 ч.

Не се опитвай да ме вразумиш! 

  Поезия
606 4 9

Не се опитвай да ме вразумиш,
защото аз съм извън стандарта...
Много трудно е да ме прецениш...
Нещо подобно съм като хазарта...
Лутам се между Земя и Небе...
Такава съм, приеми ме такава!
С широко и неспокойно сърце.

Един път лед, друг път – Жарава!
Белязаха ме стотици ветрове...
Враждувам често с тишината.
Често изпитвам едни страхове –
но търся пътя към светлината.
Лулата на Мира с мен изпуши.
Нека за малко да полудеем...
А после в ръцете ми се сгуши –
Така може би ще оцелеем...

© Ивелина каменова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Всеки човек е неповторим, уникален. И слава Богу, иначе каква скука щеше да бъде... И да, всеки да бъде себе си(което обаче не значи - да не се стре ми да бъде по-добър, по-мъдър... и да разбира повече другия). Поздрави, Иве! Бъди себе си!
  • И защо да те вразумява! Ти си цял звездопад, под който и да полудее, пак ще е хубаво! Поздрави,Ивче!
  • Харесва ми!
  • Много ми хареса Ивелина.. няма нищо по достойно от това да бъдеш себе си
  • Колко си приличаме! Поздрави!
  • Като че ли си открила формулата за оцеляване, Иве - сгушени в прегръдката на любимия. Браво!
  • Прекрасна романтика си ни пресъздала Ивелина !!! Поздравления
  • Ивелина,никак,ама никакъв разум няма да ти дам:остани си такава, каквато си!Що се отнася за лулата на мира- може ли да се договорим? Предпочитам да се разберем на хубаво кафе...и пура!
  • Браво, Звездичке! Хареса ми, защото и аз съм такъв - или огромен огън, или леден айсберг! Поздравявам те за откровения стих!
Предложения
: ??:??