Понякога си тъжен без причина,
понякога е тежко и боли.
Предават те най-близките ти хора.
Душата почва да кърви.
Сълзите, казваш, че са от омраза,
но знам, зад тях се крие влюбено
сърце!
Крещиш, а никой не те чува...
Безпомощен, самотен, уморен...
Не се предавай! Вярвай!
Със вяра всичко е възможно!
В пустиня може цвете да цъфти.
През океан пътека да направиш.
Вселената в ръцете да държиш.
Камъка на сол да го направиш!
Не се предавай! Вярвай!
© Александра Николова Всички права запазени
Хубав стих!