За мен не се променяй... никога!
Така ще те обичам винаги!
Разбила тежките окови на илюзиите,
с намерената вяра в капките дъждовни.
Със трепкащата си любов, която звездна
е красива, но студена и не топли.
И никога не гасне, а когато пада,
тя сбъдва нечии последни пожелания...
Не се променяй и за другата!
Бъди и остани, какъвто си!
Във обещанията гаснат светлините
и чезнат безмилостни на дните стъпките.
Дори за себе си не се променяй!
Мечтаните си изгреви посрещай!
Аз, падайки като звезда, ще сбъдна
и твоето желание... и щастлива ще изгасна,
че някого и някъде съм сбъднала!
© Евгения Тодорова Всички права запазени