Там, дълбоко във тъмния мрак,
гдето облаци мъка люлеят,
две звезди - мойте очи дават знак -
те за тебе с болка копнеят.
Ситен дъжд храни обилно земята-душата ми,
капките - те са мойте сълзи.
Не се скривай под навеса на суетата си,
а длани към мен протегни.
И отново слънце върху хоризонт далечен,
палитра от цветя ще разстеле;
дъгата мокра е, и колоритна,
сълзите изведнъж ще предаде. ...