Не, не се срамувам да обичам.
Нито пък дори да го признавам.
И не мисля, че е редно да бушува
в душата ми несподелена рана.
Не, не се срамувам да живея.
И дори и да се забавлявам.
И не мисля, че е редно да линея
заради измислен някакъв морал.
Не, не се срамувам да говоря.
Само ако има кой да слуша.
И не мисля за обидно да се моля
във прегръдките ти да се сгуша.
Не, не ми е никак унизително
да съм аз, без силикон и маски.
И ако не ме харесва, никому
не налагам вярата си...
© Цветелина Савкова Всички права запазени