Не се събуждай още, не! Почакай!
Напразно ли преминах разстояния
през дъжд и вятър, в бурята и мрака,
преследвайки задъханото си мечтание?
Не ставай още! Направи ми място
отляво под завивката ти топла
и ме гушни, макар да ни е тясно,
сърцето ти горещо да ме стопли.
Не се събуждай! Дай поне в съня си
да те целуна огнено и лудо,
телата си във мрака да потърсим
и да открием най-доброто чудо!