Не се връщай в Съня ми. Той е тъжна пътека,
дето твоите стъпки все чака
и все още те търси в далечното ехо
на Мечтите, изгубени в мрака...
Не докосвай стиха ми с Леденото Сърце,
във което отдавна ме няма.
Всяка рима е без лице и ръце,
ако не е люлка за двама...
Не разравяй Тъгата ми.Тя е Огнище -
Болката ми, в което изгаря.
Сам излезе от релсите, а беше близко
на Целта ни последната гара