Не се вълнувам
Не се вълнувам като ученичка,
ни от небесна, ни от морска синева…
И не хвърча в небето като волна птичка.
О, аз сега си знам реалната цена!
Сега приемам вече всичко хладнокръвно.
Не ме учудва нищо във света…
Спокоен съм... Не се нахвърлям вече стръвно.
Въздушни кули от мечти не си строя!
Не гоня вятъра... И всяка женска фуста…
Не се опитвам и звездите да сваля…
Умряха и мечтите ми по Фамагуста…
Днес стиховете от душата си деля!
Изсипа се животът ни и върху мене...
Горих си пръстите във огън не веднъж…
И днес душата ми от Самотата стене.
От всичко туй се чувствам вече полумъж!
© Христо Славов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Мисля, че нещата доста съм ги поизсилил.Одарил съм повече със черната баданарка, но аз съм щастлив и от тези естествени неща не се стряскям, чак толкова!Но изживяното вече няма да се върне,каквато и поза да заема!Благодаря ви ,че сте харесали написаното!
-
Изсипа се животът ни и върху мене...
Горих си пръстите във огън не веднъж…
Чудесен стих.Харесах
-
Христо, братко, трудно се пише, когато животът стоварва стоманена лапа върху ти! Но пък малкото написано е още по-ценно, по стойностно!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
