Разлаяха по тебе кучетата... Под дъжд от разноцветна светлина, (а другите защо не забелязват...) цял свят оглежда се със леснина, (а другите покланят се изящно...) в неща чудесни от спомеността. (На другите, мъждука блед животът...) Като лист последен, от изсъхнало дърво, (свещеническа изповед се мята...) просъсква на овален дансинг тих акорд, (бих все танцувала, ако животът продължава...) аз на сухо, като риба няма да се мятам, не. (И в зеничен поглед, с тъга кадифена...) Бъди различен, ако можеш съвършен! (фантазия бъди, с тъга разпиляна...) Ела, с теб искам да започна отначало! Прогониха те кучетата...
Ех,тия кучета-голямо вдъхновение;>Да взема и аз да напиша нещо за тях;>
"Бъди различен, ако можеш съвършен!
(фантазия бъди, с тъга разпиляна...)" Браво!
Благодаря ви за топлото разбиране,
колко би било хубаво Животът да почне отначало...
Прегръщам ви с обич, тук,
на "ВЪЛШЕБНИЯ ОСТРОВ НА ПОЕЗИЯТА",
както казва Миличка Нежна!!!!!!!!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.