Понякога аз имам две души.
Коя ли от коя е по-немирна?
Щом лунните пътеки пак се ширнат,
то никоя от тях не ще сгреши.
Понякога сърцата ми са две,
за толкова любов едно не стига,
да пише (който там) в дебела книга,
ще плащам честно, щом ме позове.
Отдавна знам, че имам три съдби,
една да беше, да съм се смирила,
от тях аз черпя женската си сила,
дори и слабостта си. Може би. ...