Не си играя със смъртта.
Приемам я съвсем сериозно.
Не преигравам със скръбта,
макар понякога да я взимам венозно.
Не си играя и с живота.
Не ни е даден даром.
Живея с перспектива.
Поне в това ме бива.
Дори сега, когато всичко е замряло,
си мисля за ново начало.
Голямо и светло! Успешно!
И, знам, че не е грешно!
© Маргарита Ангелова Всички права запазени