Живея аз!

Живееш ти!

И нищо вече няма.

Горещ от страст,

играеш  двойна роля в нашата драма.

Обичах аз!

Но не и ти!

Съвсем самотна ме остави.

Минава час и с твойта власт

търгува спомена да ме забави.

Сега върви!

Стъпките само да чувам.

А болката - няма е вече.

Тя е далече.

И все пак аз се  бунтувам.

Ти спираш.

Всичко си разбрал.

Разбрал си как ме губиш,

към мен вървиш,

не горд, а странно  онемял

ръка протягаш!

Сега си толкова различен,

но няма вече онзи плам,

макар че ти не си ми безразличен!