Не си отивай!

6.05.2005 г., 19:45 ч.

Поезия

812 0 2

Не си отивай! Не ме оставяй сам

в прегръдката на здрача. Спри за миг!

Без теб ще страдам в света голям,

а душата ми ще бъде само стон и вик...

Аз знам – бях към тебе безразличен

и като слепец не виждах твоята любов!

Вратата се затвори...В мига драматичен

осъзнах – без теб светът е тъй суров...

Но така е в живота наш човешки

да оценяваме късно, когато загубим нещо,

а после страдаме за пагубните грешки

и молим се за прошка – на колене, горещо!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

^Miss^sixty^ (Милица)

2005-11-21T13:14:17+02:00

Защо всеки човек осузнава кусно грешките си и какво е имал след като го загуби ? Браво едно 6+
kind_heart (Светла Димитрова)

2005-05-08T13:50:52+03:00

Една голяма истина написана в стих....