1.04.2008 г., 10:08 ч.

Не си отивай! 

  Поезия » Любовна
1275 1 5

Със теб нощта започна като песен
сред много ласки и любов, и страст...
Пътят ти до мене беше лесен,
защото знаеш, че те чакам... час след час.

Кога ще свърши кръговратът вечен,
сърцето ми е прах от любовта.
Не ме залъгвай... знаям че си вречен
във името... на другата жена!

Сега си с мен... усещам те различен.
Копринена е твоята душа...
Целувай ме... отдавна те обичам,
дори след болката на сутринта...

Не ме оставяй... не изпускай и секунда...
времето и без това лети!
Сълзите си за после ще запазя,
а сега спокойствие цари...

Отиваш ли си, Вечерта е тъмна...
Постой при мен... и нежно ми шепти...
Дори лъжа да е... кажи, че ме обичаш
и че сърцето ти за мен тупти...

Не тръгвай... моля те... не ме оставяй,
без теб съм толкова сама...
Прегръдките ми не забравяй
и спомена за любовта!

Излизаш ли? Нима нощта те е пленила?
Излизаш ли? Без моята душа?
Виж... дори небето в мен се скрило
и сърцето ми е истинска луна...

Звездици са очите ми пропити,
а топлината полъх... на тъга...
Не си отивай... аз съм кадифено мека...
Остани... във моето легло... до сутринта!

© Маргарита Здравкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??