Много пътища има, но никой не води към теб!

И сезоните менят се неизменно,

пролет, лято, есен, зима!

Животът неусетно отминава.

Младостта залязва.

Поспри, любов, не си отивай!

Почакай, само миг!

На този кръстопът злокобна,

прокълната птица е засенчила моя образ

и твоя лик!

Прости, ако утре те отмина!

И за мен си просто непознат.

Живей за хората и нищо, че ме има,

та нали не съм това, което бях!

Поспри, любов! На тази тясна улица.

Затвори прозореца и после бавно потегли.

И аз ще знам, че ще ме помниш,

не си ме забравил, нали!

А утре вятърът моите стъпки ще заличи,

по които си минал и ти!

Помня всяка черта на лицето ти, всяка твоя дума,

в която очите поглъщат душата и бавно чезнещи

в нощният полумрак жадуват и търсят непознатото.

Много пътища има, но никой не води към теб!

Цветята увяхват. Птиците отлитат. Любовта залязва.

Спри, любов! Не си отивай!...