Не си отивай, остани!
Ти, както някога за миг
и двама с теб да помълчим,
макар мигът да крие вик.

Вик… Те звездите ли крещят
от студ замръзнали в нощта
или натрупаният сняг
покрива спомени сега…

Не си отивай, че боли…
Ти силна искаше да съм.
Ще бъда, но ме погали
макар в тревожния ми сън.

След дълго време пак дойде.
Разбрах, че същият не си.
Останал трепет в мене взе -
ще можеш ли щастлив да си?

Потъна в моите очи,
изтръгна там една искра.
Сега във твоя свят иди
замръзнал в свойта самота…