Не си отивай от мен,
преди да си ме целунал.
Но... не за сбогом,
а до... утре.
Разсъмва се.
Къде си, Слънце?
Появи се!
Звездите
не са си тръгнали още,
мъждукат.
Под завивка от облаци.
Мъгла се е спуснала
тази сутрин.
Като плътна завеса
на неизменния градски театър.
Но
ще падне завесата,
и тогава?!
Наведи се тихо над мен,
влез в съня ми,
целуни ме,
и тръгвай.
Времето не може да чака.
Но.
По залез върни се обратно...
Аз ще те чакам.
© Нели Всички права запазени