Не си отивай тихо

25.06.2014 г., 21:21 ч.

Поезия » Любовна

527 0 2

Недей, не си отивай тихо.

От тишини винаги ме е боляло.

Направи го с гръм и трясък, вземи от мене всичко.

Дето съм и не съм ти дала!

Само недей да си отиваш тихо.

Че тишината става още по-смразяваща.

В прах превръща всичките ми стихове.

И ми отнема способността да се надявам!

След себе си, не ми оставяй само тишина.

Тя ме задушава и в пепел ме превръща.

Тръгни си. Затръшни със сила ти вратата.

И ако можеш забрави, че някога съм те прегръщала.

Автор: Полина Велчова

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Иринакис (Ирина Колева)

2021-08-25T12:51:40+03:00

Внимавай какво си пожелаваш. След бурните тръгвания, тишината е най-оглушителна.
zelenaradost (Милена Френкева)

2021-08-25T12:41:22+03:00

Хубав прощален стих!