Недей, не си отивай тихо.
От тишини винаги ме е боляло.
Направи го с гръм и трясък, вземи от мене всичко.
Дето съм и не съм ти дала!
Само недей да си отиваш тихо.
Че тишината става още по-смразяваща.
В прах превръща всичките ми стихове.
И ми отнема способността да се надявам!
След себе си, не ми оставяй само тишина.
Тя ме задушава и в пепел ме превръща.
Тръгни си. Затръшни със сила ти вратата.
И ако можеш забрави, че някога съм те прегръщала. ...