10.12.2022 г., 20:38 ч.

Не си отивай, здрачът ако падне 

  Поезия » Любовна
5.0 / 4
973 1 8
НЕ СИ ОТИВАЙ, ЗДРАЧЪТ АКО ПАДНЕ
Понякога съм крива като гвоздей –
забит със злост от упор в твърда талпа.
Яростта ли ражда черни гроздове
с пиперливи и отровни залпове?
Сънувам често натежали лодки –
завърнали се в залива след улов,
и като лава рибата клокочи,
а сянката ѝ в мен се прекатурва.
Прискърцва кеят, хелингът ръждясал
под тежкия товар мълчи изгърбен.
И усет за надвисваща опасност ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Предложения
  • Понякога усещам, че те губя - до мене уж си, а не знам къде си? Внезапно ставаш някак друга... Изчез...
  • Виж, не се забравя ей така любов, която много ти е дала. Която ти е вземала съня, която за ръка те е...
  • Най-тъмно е в тунела на лъча. Блестящ отвън, той носи вътре мрака. И нотите на всяка тишина ечат в с...

Още произведения »