Plevel (Силвия Илиева)
157 13675
24.11.2019 г., 2:03 ч.

Не си отивам 

  Поезия
2083 21 30

 

Не си отивам. Нищо че те няма.

Ужасно трудно е да тъпчеш вяра.

Дори в миража да покълне плява,

дори, да искам... ето да забравя. 

В дъжда, когато петък крачи,

а събота приижда с нежност,

в неделята чрез мене плачеш

и всеки път от безнадеждност.

И всеки път си без въпроси,

какво ли ще е да ти отговоря?!

Тя истината и лъжите носи,

зависи колко пъти ще повторя:

Не те обичам. Никога не липсваш.

А времето то сигурно е спряло.

Сънувам само ангели лъчисти,

контузили човешкото си тяло.

Сънувам още пътища и лято,

следите ти като цветята пазя.

Любов я пиша само наобратно.

И наобратно мога да те мразя.

 

 

 

 

 

 

 

 

© Силвия Илиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви. Радвам се, че ви е харесало. Танче, Светли, Исмаил, Венелин, светли празници на всички! Благодаря за любими.
  • Силве, мразя те. Всеки път като прочета нещо твое и ми се приисква да спра да пиша, защото се чувствам сух и некадърен. Ти оцветяваш живота, недей да тъжиш, не трябва! Сияй!
  • Здравей, Плевелче! И аз се затъжих за теб, но слава богу... тук си! Бъди жива и здрава!
  • Чудесно е. Особено първите четири стиха, грабват.
  • Хубав стих!
    Поздравления!
  • А автора да види любими хора. Благодаря ти.
  • Благодаря ти, Ади. Благодаря ти, Влади.
  • Мхммм... добре!
  • Благодаря ти за хубавите думи, Роби, радва ме присъствието ти.
  • Не само в прозата, но и в поезията създаваш впечатляващи творби, Силвия!...Поздравления!...
  • Приятели, благодаря Ви!
  • Един мъдрец е казал, че цвета на виното не е като цвета на чашата и това ме подсети че "наобратно" води към себе си и към останалия свят едновременно, а "направо" е пълно раздаване от себе си към света и от света към себе си, но не едновременно...Сега обърках ли те и аз, така както ти мене? Едно преживяно обичане и много приемане почувствах.
    Купи си време за любов,
    ако все още се продава,
    а после подари го със любов
    на този, който никога не дава... Поздрави, Силвия и благодаря за удоволствието!
  • Много е хубаво, Силве! Особено финалът!
  • Тъга облечена в романтичен воал.
    "Любов я пиша наобратно
    и наобратно мога да те мразя"
    Прекрасен финал!
  • Еха!
  • Благодаря Ви от сърце, Хари и Наде!
  • Разкош! Финалът!
  • Силно и въздействащо произведение! Поздравления, Силве!
  • П.П.: Да се чете Силвия!!! Техническа грешка на мозъчното устройство от износване на запаметяващите панели.✍️
    Подпис на отремонтиралия:
    Мария Панайотова
  • Благодаря Ви, момичета и на всички, които се спряха.
    Мари, обичаят знаеш какъв е, ризата ще си я чакам по пощата,/ може вместо риза, плетени чорапи, по-топлички /
  • "Сънувам само ангели лъчисти,
    контузили човешкото си тяло."!!!!!
    Дълбочина, искреност и талант!
    Браво, Светле! ❤️
  • А аз мислех,че ти вече си си отишла...от сайта и сега...си отдъхнах! Любовен монолог...за една любов...наобратно разбрана! Нека твоята героиня прочете моето оплакване от музата ми, за да си оправи настроението!При това и тя е малко героиня...!
  • Благодаря Ви!
  • "Дали раната боли
    или че ти я причини?"

    Поздравления!
    И сънят е същото: "сънувам те, защото те няма или защото ти си сънят, когато те няма?"
  • Прочувствен и тъжен римуван стих! Поздравления!
  • Благодаря Ви!
  • Финалът е страхотен, Силве! Поздравления за дълбокия стих!
  • Много тъга се е наслоила, дано се разпръсне!
  • Интересен стих 🤔 Истината и лъжите носи..
    Хареса ми 😐😊
Предложения
: ??:??