Здравей мила моя,
 

знам,
че понякога си мислиш,
че не си перфектна,
че не си достатъчна..

Казва ти се колко нямаш,
колко си мъничка в света,
колко слаба си да покажеш сила
Знам, мила моя.
Знам, че понякога сърцето ти се чупи на две.
Знам,
че сълзите от очите ти
падат като капки дъжд,
когато си сама.
Знам.
Виждам те в огледалото си.
Виждам раните,
които някои оставиха.
Виждам и тези,
които ги направиха още по големи.
Виждам те в моите очи.
Виждам.
Виждам слабостта ти.
Виждам и колко си силна всъщност.
Виждам, мила моя.
Мечтите ти.
Нежността ти.
Блясъкът в очите ти.
Невинността ти в детските очи.
Надеждата им.
Обичта ти.
Пътешестваш в нечии студени очи
и търсиш топлина в снежинките,
които се трупат върху косата ти.
Даваш топлината си
и в замяна замръзваш за хора,
които не знаят как да горят.
Те не могат да горят.
Защо ли?
Не можеш да очакваш да те стопли човек,
който никога не е правил огнище.
Не е събирал съчките една по една.
Не се е борил,
не е молил.
А ти?
Ти даде всичко.
И на каква цена?
За кого?
Какво получи?
Знаем отговорите.
И аз и ти.
И все така нещо вътре в нас ни казва:
"може би"

едно женско сърце,
готово да прости
хиляди пъти на един "безгрешен мъж"
хилядите грешки,
за една заблудена обич
За да разбереш, мила моя...

че не си сама.