НЕ СИ СПОСОБНА...
Ще си отидеш и ще ме забравиш?
Не си способна още на това.
В сърцето си не може да не пазиш
минутите ни, нежните слова.
И нощите ни, сенките ни в мрака,
слети, като две реки в една.
В такава нощ, на рамото ми плака,
щастлива, че те среща любовта.
Нима ще я захвърлиш като дрипа
и друго рамо ще намериш в този ден?!
Ще го допреш с чело и тихо ще захлипаш,
забравила при другия за мен?
А той с ръка ще те погали нежно,
и с тръпни устни ще те приласкай,
в очите ти, като море безбрежни,
ще търси своя недостигнат рай?
“Аз нямам власт над моето сърце!” –
така ми каза и надолу поглед сведе,
прегърна ме с две чужди веч ръце,
и ме остави, безутешно сам и беден.
1983-2006 г.
Габрово
Добрич
© Румен Ченков Всички права запазени