17.02.2008 г., 20:57 ч.

Не си ти онзи, който... 

  Поезия » Любовна
911 0 5
Не си ти онзи, който аз обичах,
превърнал си се в някой друг.
С нежни думи тебе ли наричах?
За тебе ли, Лъжа, от всичко се отричах?
За тебе ли душата си събличах?
За тебе ли в студа безмълвна тичах?
Не! Не вярвам аз, че теб обичах.

Не си ти онзи, който аз жадувах,
превърнал си се в някой друг.
Гласа ти чула - с радостта танцувах,
лежах сама и само теб сънувах.
Виках, плаках, но пред тебе се преструвах.
„Това е грешка" - казваха ми, но не чувах.
Не! Не вярвам аз, че теб жадувах.

© Вилислава Пламенова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не вярвам, че прочетох това нещо... Но, съдба. Вярвам, че ще пропишеш! Не пиша оценки. Хенри
  • кошмар...
  • !!!!Прекрасно е!Поздрав!
  • страшно е...
    като истина!
  • Всички се променяме, страшно е когато не можем да се познаем. Но се питам дали този , вече непознат за теб човек, познава още момичето, което в студа е тичало към него. Не искам да ти кажа, че не те е заслужавал, защото заблудата, че точно това е любовта си заслужава, дори само заради това, че си могла да тичаш в студа без да ти е студено, дори заради някой не харесван от близките ти, но ако го нямаше този миг щеше ли да помниш, как си се борила за топлината в сърцето си.
Предложения
: ??:??